Често задавани въпроси

Отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване в особената за това книга към Районния съд. Законът не упоменава изрично, че писменото заявление към районния съдия следва да е с нотариално удостоверен подпис, но, с оглед правната сигурност и значимост на това волеизявление, практиката е наложила изискването за нотариално удостоверен подпис на заявлението за отказ от наследство.  

Законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което следва, че за сезирането на компетентния районен съд е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател.  За удостоверяването на подпис върху заявление за отказ от наследство е необходимо пред нотариуса да се представи Удостоверение за наследници, от което да е видно, че лицето, което се отказва е призовано към наследяване.

В случай, че заявлението за отказ от наследство няма да се депозира в Районния съд лично от призования към наследяване, то е необходимо да се представи нотариално заверено изрично пълномощно за депозирането му.

Важно е да знаем, че при отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със

следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство. (В този смисъл Тълкувателно решение № 148/10.12.1986 г. ОСГК).

Важно е да знаем, че с отказа от наследство се отказваме от цялата наследствена маса на наследодателя ни, която включва всички имуществени права и задължения. Отказ от част от наследство е недействителен. Така, например, не може да се откажем от наследство единствено за определен недвижим имот, или автомобил, а да се ползваме от останалото имущество на наследодателя.

Недействителен е отказът от наследство в хипотеза, в която преди това, сме извършили действия, с които сме приели наследството. Такива действия са, например, разпореждане с недвижим имот – част от наследствената маса, подаване на декларация в съответната данъчна служба по местонахождението на имота, в която декларираме, че сме придобили имота по наследство, получаване на парични суми от банкови сметки на наследодателя и всякакви фактически действия, който по недвусмислен и несъмнен начин предполагат намерението ни да приемем наследството (В този смисъл Решение № 395 от 04.11.2010 г. на ВКС, II – ро ГО).

Пълномощието се прекратява с изтичане на срока, за който е дадено (в хипотеза, в която в пълномощното е изрично упоменат срок), с оттеглянето му, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник е юридическо лице – с прекратяването им.

Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. (чл. 38, ал. 2 ЗЗД).

Оттеглянето на пълномощното трябва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно . Така, например, в случай, че сте предоставили на пълномощника си пълномощно с нотариално удостоверен подпис, то трябва да удостоверите подписа си и върху документа, с който го оттегляте. С оглед правната сигурност, обаче, независимо от първоначалната форма на пълномощното, е добре последващото му оттегляне да бъде с нотариално удостоверен подпис на упълномощителя.

Оттеглянето на пълномощното се извършва с декларация за оттегляне, подписана от упълномощителя, в която се посочват три имена и ЕГН на упълномощеното лице, както и данни за пълномощното или описание на правомощията, които са дадени.

Важно е да знаем, че, за да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. С оглед доказването на уведомяването е препоръчително пълномощникът да се подпише върху декларацията за оттегляне със забележка, че е запознат и осведомен, че пълномощието му е оттеглено. В случай, че пълномощникът откаже да подпише документа или не може да бъде открит, уведомяването може да се извърши посредством изпращане на нотариална покана.

 най-често се изпраща нотариална покана, с която на пълномощника се съобщава за оттегляне на пълномощното. Препоръчително е също така  упълномощителят да уведоми лицата, пред които пълномощникът може да го представлява за оттеглянето на пълномощното. Препоръчително е, също така,  упълномощителят да уведоми лицата, пред които пълномощникът може да го представлява за оттеглянето на пълномощното.

За да заличите вписаната по партидата на имота Ви ипотека не е достатъчно просто да сте изплатили дължимия дълг към кредитора. Ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма и вписано в Служба по вписванията към района по местонахождението на имота. Декларацията – съгласие за заличаване на ипотеката може да бъде подписана от кредитора пред всеки нотариус на територията на Република България, независимо дали районът му съвпада с местонахождението на недвижимия имот.

Вписаната по партидата на имота ипотека може да бъде заличена и лично от собственика в хипотеза, в която са изминали повече от 10 години от деня на вписването на ипотеката и същата не е била подновена. В този случай, декларацията за заличаване се подписва пред нотариус (във всеки съдебен район) от собственика, а основанието за заличаване на вписването е изтеклият 10 – годишен срок. (чл. 172 ЗЗД).

Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.  Лични са и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. В тази хипотеза са включени всички видове възмездни сделки, с които един от съпрузите е придобил вещни права върху движима или недвижима вещ, като: покупко – продажба, договор за издръжка и гледане, съдебна или доброволна делба (при която съпругът е заплатил парична сума за уравняване на дяловете на останалите съсобственици, за да придобие целия имот), договор за замяна (при която, в замяна на личния си имот съпругът е придобил друг, като е доплатил за разликата в стойността) и всички други видове възмездни сделки.

По отношение на придобит от единия съпруг по време на брака имот на основание давностно владение, съдебната практика е непротиворечива, че имотът се придобива от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Без значение, в случая, е кога е започнало владението. Обуславящо собствеността върху имота е кога е изтекъл давностния срок. В случай, че давностният срок е изтекъл по време на брака, то имотът се придобива от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

При извършен строеж на сграда, по време на брака, в поземлен имот – лична собственост на единия съпруг, имотът отново се придобива в режим на съпружеска имуществена общност.

При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/2019 г.)

Практиката показва, че, понастоящем, голяма част от купувачите осигуряват част от продажната цена чрез банков кредит. За да обезпечите изплащането на пълния размер на продажната цена, предварително съгласувайте с купувача и кредитиращата банка условията при които кредитиращата банка ще Ви преведе частта от продажната цена, отпусната чрез банков кредит. Голяма част от търговските банки на територията на Република България предоставят на продавачите по сделките официален документ от банката, в който изрично са упоменати условията, при които ще бъде преведена сумата (т. нар. „писмо – ангажимент“). Сред основните изисквания на кредитиращите банки е след изповядване на сделката за покупко – продажба, да се представи оригинал на Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот (т. нар. „Удостоверение за тежести“) за период от поне 10 години, от което да е видно, че по партидата на имота няма вписани тежести , искови молби или други отбелязвания – противопоставими  на купувача и кредитиращата банка.

Законодателят е предвидил множество формалности при съставянето на саморъчното завещание, неизпълнението на които обуславя нищожност на завещателните разпореждания.

При съставянето на саморъчно завещание, моля, имайте предвид, че завещанието трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. Не е допустимо да съставите саморъчно завещание посредством технически средства, например използвайки компютър, принтер и т.н. Завещанието трябва да обективира ясно и недвусмислено волята на завещателя , без да съдържа двусмислие, неяснота относно завещаното имущество или лицето, на което се завещава. Задължителен реквизит при саморъчното завещание е и  означение на датата на която е съставено, както и подпис на завещателя.

Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Наследството на починалото лице е единна съвкупност от притежаваните от него към момента на смъртта му права и задължения. В тази връзка, договорът за продажба на наследство има за предмет съвкупността от всички права и задължения на наследодателя. Важно е да знаете, че с договор за продажба на наследство не се прехвърля конкретна движима или недвижима вещ, а цялото наследство от наследодателя.

Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени. За удостоверяването на подписи върху договор за продажба на наследство е необходимо пред нотариуса да се представи удостоверение за наследници, от което да е видно, че прехвърлителят е наследник по закон на наследодателя, чието наследство се прехвъля.

Важно е да знаем, че договор за продажба на наследство, в чиято маса са включени недвижими имоти, се вписва в Имотния регистър по местонахождението на имота/ите.